Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни. И глупавото си вълшебство живота ще се завърти. И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар, една захвърлена тетрадка, един изтаснъл детски блян. Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа., и ще разбереш, че неусетно е отминала и младоста. Ако падна искам да энам, че съм скочил а не че някой ме е бутнал.

Ако Бог ми дари парченце живот……. Ако за миг Бог забрави,че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот,може би нямаше да кажа всичко за което си мисля сега......................... Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко,защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам,щом другите чакат. Ще слушам,щом другите говорят. Ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми подари парченце живот……. Ще нарисувам една картина-с цветовете на Ван Гог,с поезията на Бенедети,с песните на Серат.Тя ще е като серенада,възпяваща луната.С моите сълзи ще полея розите в градината,за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. На всички хора ще им кажа,че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча,че са глупаци,ако не искат да се влюбят,защото били стари. На старците ще обясня,че смъртта не идва със старостта,а със забравата. На децата ще им дам крила,но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените……ще им призная,че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот……. Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото,но и душата си.И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах,че всеки иска да живее на върха на планината,без да си дава сметка,че щастието е по пътя към върха. Усетих,че за да помогнеш на другия,когато е в беда,трябва да го гледаш отдолу нагоре,а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине,когато ме затворите в куфара………. Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели,дано не Ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас.Не ми пишете!Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате,че нещо се променя.

Защо да не бъдем по-добри (есе) Изпрати на приятел Аз силно вярвам, че хората могат да направят живота си, такъв какъвто искат да бъде. Позитивното мислене може да промени живота на човек. Всичко, което трябва да бъде направено, е хората да обръщат повече внимание на позитивното, отколкото на негативното в живота. Да се радват на дребните, малките неща в ежедневието и да вярват в добротата на хората. Да си оптимист не означава да си твърде наивен, граничещ с глупак. Само оптимистите могат да се радват на живота, защото умеят да ценят истинското, красивото, доброто. Ако се замислим оптимисти са децата, влюбените и духовно извисените хора. Децата не познават притеснението от екзистенциалните проблеми, те могат да се радват над красивата пеперуда прелетяла над главата им, да очакват с нетърпение неизвестността на утрешния ден. Хората, за които “утре” е изпълнено с тръпка и очакване са и влюбените. Любовта е тази сила, която може да зареди човек с толкова много оптимизъм и вяра в доброто нещата все някак ще се оправят, нали са заедно, двамата, ще си помагат. Нищо не е по-ужасно и страшно от песимизма. Човек подсъзнателно “подрежда” протичането на всеки свой ден-всичко зависи от неговата нагласа. ”Ще успея, мога” или тази на страха и неувереността - “не мога, знам, че няма да се справя...”Без вяра ние сме нищо”. Тя ни дава сили, тя е опора. Без вяра в себе си на човек ще му е много трудно да живее. Оптимизмът не е изкуство, не се учи, той или е вътре в човек или просто го няма. Хората трябва да потърсят това качество, без което трудно ще пожънат успехи или ще са щастливи. Човек трябва да го “извади” от дълбините на съзнанието и душата си, да го развива и пази като нещо изключително ценно. Да си оптимист не става на сила, по принуда, не се получава изведнъж-“От утре започвам да мисля позитивно!” Оптимизмът се развива наравно с останалите качества на човек - великодушие, честност. Един дребнав човек никога не може да бъде оптимист, ще се вглежда в детайлите като ще търси единствено техните недостатъци. Вярата в доброто в хората, надеждата, която крепи човек - в това се корени оптимизмът. Това качество на човешката природа е незаменимо. Какъв ли би бил светът без него? Може би един свят на мрачни, уплашени, очакващи само проблеми и неприятности, хора. В един такъв свят дори слънцето не би огрявало земята със светли лъчи, те ще изглеждат потъмнени и изкуствени. Щастието е това, към което всеки човешки индивид се стреми. То не може да бъде постигнато, ако човек не оценява или не отдава значение на нещата, които му носят радост, карат го да се усмихне, а една усмивка може да донесе изключително много радост и надежда на човека до вас. Усмивката, надеждата - това е този положителен заряд, който задейства оптимизма на човек. Една усмивка, едно сигурно рамо има невероятна сила за човек. Радостта, предизвикана от дребните неща е в състояние да преобърне цялостната нагласа на човек. На оптимизма е посветена цяла наука - Кандидология. Тя изследва и търси начини да задейства този скрит у всеки човек, заряд. Оптимизмът е нещо, без което човек не може да е щастлив, да се радва пълноценно на живота. Само оптимистите могат да оценят красивото и доброто, да го поставят в основата на всичко останало и го надграждат малко по малко. По този начин сивият, мрачен и скучен свят, ще се превърне в светло, изпълнено с радост място, където хората ще намерят своето щастие. Животът е невероятно нещо - да се родиш човек - също, защото най-очарователното нещо е това, че никога не знаем още колко дълго ще сме тук на земята. Всеки миг от живота ни е единствен и неповторим, затова трябва да му се насладим истински и да го оценим както заслужава. Да доставиш радост на някого, да му подариш един щастлив миг - това е толкова много. Нека бъдем по-добри, нека подарим щастлив миг, нека бъдем оптимисти и сами да си помогнем!